“Традиционните репрезентации на София, както и на България като цяло, поставят фокуса върху „високото” културно наследство, върху хомогенното, етнически чистото, номинирано и „въобразено” като национално културно наследство, върху материалното, най-често недвижимо, културно наследство, върху исторически отдалеченото минало. Алтернативната културна карта иска да направи точно обратното – да извади на показ „ниското” културно наследство (всекидневните и популярни култури), да мисли културата в множествено число (алтернативни култури), да даде глас на религиозното многообразие и на етнически пъстрото, маргинализираното, локално специфичното наследство, да обърне погледа към нематериалното наследство – към практиките, а не към артефактите, да смали мащаба и да приближи обектива към микро-културните единици, да реваншира близкото минало и настояще, да разколебае териториалните йерархии като осветли периферията наравно с центъра.”
Из “Изгубени в картата”, Светла Казаларска, списание Пирон, бр.3