Юрий Вълковски
Аз мисля, че София трябва да стане ЕСК поради две причини: едната е понеже има изключително богато културно наследство, не само археологическото, а и онези пластове, които ние сме свикнали да не забелязваме, или да не разпознаваме като наследство – османското наследство (прословутата римска стена, която се оказа стена от османско теке), но говоря също така за индустриалното наследство около София, говоря за живото фолклорно, шопско наследство, говоря за наследството от социализма – социалистическите паметници, които са изключително интересен феномен и тяхното обживяване и разбира се за тракийското наследство и за наследството от римския период на София. Всичкото това наследство, част от което ние повече познаваме и повече уважаваме, но също така част от наследствата, които не толкова добре познаваме вкл. наследствата на малцинствата в София, които също са едно огромно богатство , което ние тепърва трябва да интегрираме в културния живот на столицата.
Аз лично съм от Конювица, Ючбунар, трето поколение софианец и цялата история на този квартал с македонските преселници, с начина по който е бил изграждан, за мен е част от градското културно наследство от 20 век и се чувствам свързан с него.
От друга страна, другата причина, е съвременната култура. Особено през последните години има изключително богат жив културен живот, който се случва както в концертните и театралните зали, също така на улиците. Случва се по най-невероятни мазета, читалища, подлези, и др. Млади хора, които без подкрепа от общината, министерството или някоя друга институция, правят изключително интересни и живи неща. Просто защото имат тази нужда, те създават културната тъкан на града. И голямото предизвикателство, имайки тази съвременна жива, искряща култура, която се случва и която ние сме склонни понякога да подценяваме и същевременно имайки това многообразно културно наследство, голямото предизвикателство за нас ще бъде как да ги съчетаем. Как през съвременната култура и обживяване на наследството и как наследството дава теми на съвременната култура. Защото в крайна сметка това ще бъде темата на София според мен – сливането, смесването, правенето на един жив културен микс от тези две теми.